Тълкувателно дело 3/2023 е образувано, тъй като ВКС е установил, че негови състави имат противоречива практика относно началото на давността при уговорено погасяване на главницата на отделни вноски.
Въпросът е с изключително практическо значение – той е относим реално по всеки договор за кредит, по който е договорено връщане на кредита на погасителни вноски.
Пълната формулировка на въпроса е:
„При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“
В някои решения на ВКС се приема, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска.
В друга група решения се застъпва разбирането, че по отношение на главницата по договор за банков кредит е приложима общата 5-годишна погасителна давност, която тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а ако е настъпила/била е обявена предсрочна изискуемост – от нейната дата.
Противоречието по поставения сега въпрос е известно още от приемането на Тълкувателно решение 5/2019 от 21.01.2022 г. на ОСГТК на ВКС и се засяга в него. То беше постановено по въпроса откога тече шестмесечният срок за погасяване на иска на кредитора срещу поръчителя – от падежа на всяка отделна вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл., при предсрочна изискуемост. Тогава мнозинството прие за правилен втория отговор, а малцинството от съдиите подписаха ТР 5/2019 с особено мнение, аргументиращо първия.
Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел и не представлява правен съвет. При запитвания и въпроси относно давността или банковите кредити, можете да се обръщате към мен на office@thlegal.eu.