Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, „ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“. В съдебната практика е установено, че цитираната разпоредба се отнася до т.н. „обратно действие“ на по-благоприятния материален закон, който премахва наказуемостта на деянието („дисквалификация на нарушението“), намалява размера на предвидената санкция и др. подобни (вж. Стоев, С. Научно-практически коментар към Закона за административните нарушения и наказания – София : Наука и изкуство, 1975, с. 25).
Поставя се въпросът дали чл. 3, ал. 2 от ЗАНН освен това обхваща и влизането в сила на по-благоприятен процесуален закон. Въпросът е особено актуален, защото със Закона за изменение и допълнение на ЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) са въведени редица процесуални възможности, които могат да се определят като по-благоприятни за нарушителя, напр. удължаване на срока за обжалване на наказателните постановления от 7 на 14 дни (вж. чл. 59, ал. 2 ЗАНН).
На пръв поглед законодателят в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН не въвежда изрично разграничени между процесуални и материални норми. Но в доктрината и съдебната практика се застъпва становището, че се има предвид единствено по-благоприятен нов материален закон. Аналогична на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, която има материален характер. В Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСНК се приема, че процесуалните норми се прилагат от влизането им в сила и за предстоящите процесуални действия по незавършили производства (чл. 3 от НПК), като поначало тези норми нямат обратно действие, освен ако изрично не им е придадено от законодателя (обикновено с преходна разпоредба); обратно, материалните норми могат да имат обратно (ретроактивно) действие, а принципът за приложението на по-благоприятния закон е регламентиран в чл. 2, ал. 2 от НК.
На тази основа може да се заключи, че и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН урежда обратното действие на определени материални норми в областта на административното наказване. По отношение на действието във времето на нови процесуалноправни норми в ЗАНН няма изрична уредба, но по силата на чл. 84 от ЗАНН в производството по обжалване на наказателни постановления се прилага чл. 3 от НПК: „Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства.“. На тази основа следва да се приеме, че не е налице порок на наказателното постановление, което не е съобразен с по-благоприятен процесуален закон, влязъл в сила след момента на неговото издаване, но преди влизането му в сила.
Интересно е да се отбележи становището на акад. Стефан Павлов, който свързва забраната за ретроактивност на новите процесуални норми с необходимостта да се избегне повтарянето на процесуални действия, извършени безупречно при действието на стария процесуален закон: „Правилото за незабавното влизане в сила на новите наказателно процесуални норми не може да намери никакво теоретично и практическо оправдание, когато в конкретния случай би довело до лишаване на даден участник в процеса от процесуално право, което му е признато както по стария , така и по новия закон (например до лишаване на подсъдимия от право на обжалване вследствие съкращаване на срока за подаване на жалби)“ (Павлов, Ст. Наказателен процес на Народна република България – София : Наука и изкуство, 1971, с. 83)
Напълно противоположен пример се открива в съдебната практика: с Определение от 28.11.2007 г. на АдмС – Русе по к. а. н. д. № 227/2007 e прието, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН има материален характер, а новата процесуална норма, която забранява съдебното обжалване на наказателно постановление по Закона за движение по пътищата, следва да се приложи незабавно, което е и основание за прекратяване на делото.