Краткият отговор е, да, възможно е.
ВКС приема в своето скорошно Решение № 141/27.06.2022 г. по гр.д. № 3429/2021 г., IV ГО, че страните могат да уговорят и други, непосочени в чл.234, ал.3 КТ условия в договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация, вкл. неустойка за обезпечаване на вредите от неизпълнение на поето от служителя задължение да остане на работа при същия работодател за определен срок.
По договора за повишаване на квалификацията е възможно да се уговори задължение служителят да възстанови на работодателя извършените разходи за повишаване на квалификацията. Но то не компенсира работодателя за вредите от неизпълненото задължение на служителя да полага труд при него през уговорения период. ВКС приема, че “Неизпълнението на задължението за престиране на труд в рамките на допустимия от закона 5-годишен срок, несъмнено създава трудности и неудобства за работодателя, инвестирал време и средства за обучение на работника/служителя, с оглед на което е логично договорът за квалификация да съдържа клауза за отговорност при неизпълнение, отделно от разходите за обучение.”
От изложените в Решението мотиви следва, че принципно е допустимо в договора по чл.234 от КТ да се уговори, че служителят дължи както възстановяване на извършените от работодателя разходи за повишаване на квалификацията в пълен размер, така и паралелно с това неустойка за вредите, причинени на работодателя от неполагането на труд за пълния уговорен период след завършването на обучението.
ВКС обаче припомня и постановките на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, относими към задълженията за неустойка.
С неустойката страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност, а предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора и следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел и не представлява правен съвет.