Новини

 

ДПК е нов вид търговско дружество, което се въведе с изменения в Търговския закон от началото на м. август 2023 г. Уредбата е гъвкава и съчетава елементи, характерни за персоналните дружества, ООД и АД.

Каква е ползата от ДПК?

Уредбата е изградена върху принципа на договорна свобода и създава уместни възможности, от които съдружниците могат да се възползват и да уредят практично, ясно и прецизно отношенията си посредством детайлен и индивидуализиран дружествен договор, отговарящ на конкретните особености, нужди и приоритети на обединението.

Някои основни характеристики на ДПК:

ДПК може да е еднолично или да се учреди от повече юридически или физически лица.

Капиталът на дружеството е променлив и не се вписва в Търговския регистър. ДПК може да се учреди и с капитал 1 стотинка. Номиналната стойност на всеки дял съответства на размера на вноската на съдружника.

Съществена особеност е, че ДПК може да бъде само предприятие, което отговаря едновременно на следните условия: средносписъчен брой на персонала < 50 души и  годишен оборот ≤ 4 000 000 лв., и/или стойност на активите ≤4 000 000 лв. Ако ДПК спре да отговаря на изискванията, то задължително се преобразува в капиталово дружество. Ако дружеството не бъде преобразувано в законовия срок, то се прекратява от съда по иск на прокурора.

Какво можем да уредим с дружествения договор?

Той може да се предвиди например:

издаването на привилегировани дялове:	с повече от един глас; с право на гарантиран или допълнителен дивидент или ликвидационен дял; с право на обратно изкупуване и др.;
особени права в полза на поименно определени съдружници или определен клас съдружници:	като привилегии при гласуване и/или право на вето при приемането на решения от общото събрание
определени ограничения, права и задължения при разпореждането с дружествени дялове, напр.:	забрана за разпореждане с дружествени дялове за определен период от време; право на един или повече от съдружниците на предпочтително изкупуване на предлагани за продажба от съдружник или издадени от дружеството дялове; право на един или повече от съдружниците да продадат всички или част от притежаваните от него дялове при същите условия, както тези, при които друг съдружник прехвърля свои дялове; условия, при които с решение на общото събрание може да се изисква от съдружник да прехвърли своите дялове и свързани с това ограничения на правото му на глас; задължения при промяна на контрола в юридическо лице – съдружник;
условия и ред за наследяване на дружествените дялове;
условия и ред за придобиване на собствени дялове;
основания за изключване на съдружник (освен предвиденото в закона изключване при неизпълнение на задължението за вноска);
условия и ред за напускане на съдружник;

Органи на ДПК:

Органите на ДПК са общо събрание и управител/управителен съвет. В този материал ще маркирам само някои по-съществени пунктове от законовата уредба:

Общото събрание се състои от всички съдружници и решава въпросите, възложени му в компетентност от закона и дружествения договор. В дружествения договор може да се уговорят гъвкави условия за свикване и провеждане на общото събрание (вкл., чрез електронни средства).  Интересна е законовата възможност Общото събрание на ДПК да учреди на наети от дружеството лица право на придобиване на собствени дялове на дружеството.

Управителният съвет се състои от физически или юридически лица, чийто брой и мандат се определят в дружествения договор. Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за причинените на дружеството вреди. Ако са действали умишлено, членовете на управителния съвет/управителят и упражняващите контрол съдружници, отговарят солидарно с ДПК към кредиторите на дружеството за вреди от сделки и действия, обявени за недействителни съгласно чл. 135 от ЗЗД и чл. 647, ал. 1 и 2 от ТЗ (отговорността е до размера, до който кредиторите не са могли да се удовлетворят от ДПК).

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ:

Може ли съществуващо дружество да смени правната си форма в ДПК? –  да, по общия за това ред; на пръв прочит, след промяната на правната форма изискванията за средносписъчен състав на персонала и оборот/стойност на активите на ДПК би следвало да бъдат спазени;

Може ли ДПК да участва в преобразуване с други дружества? – да; когато ДПК участва в преобразуване, за него се прилагат правилата за персоналните дружества.

Кога ще бъде възможно да се регистрира ДПК? – както може би сте видели, на сайта на Търговския регистър все още няма публикуван образец на заявление, с което да се подадат документи за регистрация на ДПК. Причината е, че за целта трябва да се приемат изменения в подзаконовата уредба. В отговор на мое запитване, на 11.08.2023 г. бях уведомена от Министерството на правосъдието, че е сформирана работна група, която следва в срок до 30.10.2023 г. да изработи нужния проект.  

Законовият срок за привеждане на подзаконовата уредба в съответствие е до 05.02.2024 г. Агенцията по вписванията е длъжна да осигури техническа възможност за прилагането на измененията в Търговския закон в срок до 30 юни 2024 г.

Може би тези срокове звучат твърде отдалечени и дори разочароващи, но пък това време може да се използва за прецизна подготовка на дружествените договори на бъдещите ДПК, така че те да бъдат максимално полезни на съдружниците.

 

Настоящият материал е информативен, не представлява правен съвет и цели да даде най-обща представа за дружеството с променлив капитал, като нов вид търговско дружество по българското право. За консултации по конкретни въпроси и за изготвяне на документи за учредяване на ДПК, можете да ми пишете на имейл vania.todorova@thlegal.eu.  

 

 

 

Тълкувателно дело 3/2023 е образувано, тъй като ВКС е установил, че негови състави имат противоречива практика относно началото на давността при уговорено погасяване на главницата на отделни вноски.

Въпросът е с изключително практическо значение – той е относим реално по всеки договор за кредит, по който е договорено връщане на кредита на погасителни вноски.

Пълната формулировка на въпроса е:

„При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“

 

В някои решения на ВКС се приема, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска.

В друга група решения се застъпва разбирането, че по отношение на главницата по договор за банков кредит е приложима общата 5-годишна погасителна давност, която тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а ако е настъпила/била е обявена предсрочна изискуемост – от нейната дата.

 

Противоречието по поставения сега въпрос е известно още от приемането на Тълкувателно решение 5/2019 от 21.01.2022 г. на ОСГТК на ВКС и се засяга в него. То беше постановено по въпроса откога тече шестмесечният срок за погасяване на иска на кредитора срещу поръчителя – от падежа на всяка отделна вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл., при предсрочна изискуемост. Тогава мнозинството прие за правилен втория отговор, а малцинството от съдиите подписаха ТР 5/2019 с особено мнение, аргументиращо първия.

 

Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел и не представлява правен съвет. При запитвания и въпроси относно давността или банковите кредити, можете да се обръщате към мен на office@thlegal.eu.

С Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. ОСТК на ВКС реши няколко въпроса от съществено практическо значение по отношение на ООД и ЕООД.

Някои от разрешенията повдигат допълнителни въпроси, които маркирам накратко по-долу. Струва ми се, че те трябва да бъдат предмет на задълбочена дискусия в правната общност, включително и като се обмисли дали се налагат законодателни промени.

(1)     При смърт на едноличния собственик на капитала на ЕООД, който е и негов управител и при бездействие на наследниците му да продължат дейността, дружеството не се прекратява по право по чл. 157, ал. 1 от Търговския закон.

Прекратяването в разглеждания случай според ВКС става въз основа на съдебно решение, постановено по иск на прокурора, тъй като следва да се приеме за изпълнено изискването в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител (чл. 155, т.3 вр. чл.154, ал.1, т.5 от ТЗ ).

В решението се приема, че чл. 157, ал. 1 от ТЗ не предвижда автоматично прекратяване на ЕООД по право при смъртта на едноличния собственик (въпреки че от текста ѝ се разбира противното). Аргументите на преобладаващия брой съдии са, че в тази хипотеза прекратяването зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството.

Първи впечатления: Чл. 157, ал. 1 от ТЗ свързва прекратяването на ЕООД със смъртта на едноличния собственик на капитала му и доколкото са спазени посочените две отрицателни предпоставки, без да е релевантно кой е управител на същото ЕООД. Тълкувателното решение не отговаря на въпроса, дали, кога и как се прекратява ЕООД, когато починалият едноличен собственик на капитала е различно лице от управителя и последният е жив. В такъв случай ми се струва, че чл. 155, т.3 от ТЗ не би могъл да се приложи по аналогия, защото условието дружеството да няма вписан управител в продължение на три месеца не би било изпълнено – точно обратното, такъв ще има. Това от своя страна поставя въпроса дали сходни случаи – смърт на едноличния собственик на капитала на ЕООД – ще водят до различно тълкуване на една и съща правна норма /чл.157 ал. 1 от ТЗ/, в зависимост от това дали едноличният собственик е бил и управител или управител е трето лице /непредвидена в същата норма предпоставка/ и как ще съвместим това с принципа за еднакво третиране на сходните случаи. Решението също така не коментира и дали условие за уважаване на иска на прокурора по чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ е наследниците следва да бъдат издирени и поканени по реда на чл. 51 от Закона за наследството, за да заявят дали приемат наследството в определен от районния съд срок. Визираната от ВКС възможност искът за прекратяване да бъде отхвърлен, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител, предполага на първо място наследниците да са узнали, че са придобили това качество. Същото се отнася и до възможността да продължат дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация по чл. 274, ал. 1, изр.посл. от ТЗ (и то ако не е започнало разпределение на имуществото).

(2)     Допустим е иск за отмяна на решение на общото събрание на ООД за освобождаване на управител, съединен с иск за отмяна на решение за изключване на управителя като съдружник, взето по предходна точка от дневния ред на същото заседание на общото събрание.

С други думи, когато в едно и също Общо събрание първо е взето решение за изключване на съдружника, а след това – и за освобождаването му като управител на ООД, въпросният съдружник може да оспори и двете решения пред съда на основание чл. 74 от ТЗ.

(3)     Съдружник  може да бъде изключен от ООД за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато те могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал.3, т. 1 – т. 3 ТЗ.

Става дума за неизпълнение на задълженията в случаи, в които съдружникът в качеството си на управител не изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на ООД, не изпълнява решенията на Общото събрание и/или действа против интересите на дружеството. ВКС приема, че когато едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на управител, е без значение при упражняването на коя от двете функции са накърнени дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ.

(4)     Уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ следва да бъде отправено до дружеството. Легитимирано да го получи от името на дружеството е всяко лице, съгласно да го приеме, с изключение на напускащия управител.

Съгласно чл. 141, ал. 5 ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. Ако до един месец след получаване на уведомлението ООД не заяви за вписване освобождаването на управителя в Търговския регистър, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва независимо дали на негово място е избрано друго лице.

Решението е гъвкаво и приема, че уведомлението следва да бъде изпратено на адреса на управление на дружеството или на адреса за съобщения, ако дружеството има обявен такъв, или съответно на електронния му адрес. Връчването може да се извърши по всички допустими способи – по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен изпълнител. Фактически получател на уведомлението може да са лица от канцеларията, натоварени с деловодни функции; лица с достъп до кореспонденцията, получавана по електронен път; друг управител; съдружник и изобщо всяко лице, което е съгласно да приеме уведомлението от името на дружеството. Поради противоречието в интересите, единственото лице, което със сигурност не може да приеме уведомлението, е самият отправящ го управител.

(5)     Напускащият с тримесечно предизвестие до ООД съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието си в ООД при бездействие на органите на дружеството.

Прекратяването на членството с тримесечно писмено предизвестие настъпва по право с изтичането на срока на предизвестието (чл.125, ал.2 от ТЗ). ВКС изтъква, че от този факт за дружеството възниква задължение чрез общото събрание да вземе решения по чл. 115 от ТЗ за изменение на дружествения договор и за дяловете на напусналия съдружник. В Тълкувателното решение се припомня, че срокът за заявяване за вписване на обстоятелства е 7 дни от настъпването им, както и че неизпълнението на задължението за заявяване е свързано с административно-наказателна отговорност по чл. 40 и чл. 41 от ЗТРРЮЛНЦ (за управителя). Доколкото в ЗТРРЮЛНЦ не е предвидено изрично право на съдружника да поиска вписване на напускането му, ВКС постановява, че този съдружник не може да подаде такова заявление. Ако то бъде подадено и уважено от длъжностното лице към ТРРЮЛНЦ, вписването ще бъде недопустимо.

Първи впечатления: След като съдружникът има материалното право да напусне ООД с едностранно предизвестие, той трябва да има и процесуалното право на защита сам да заяви за вписване в Търговския регистър напускането си. Щом е безспорно, че напускането поражда действие по право с изтичане срока на предизвестието, действителното правно положение – че напусналият вече не е съдружник в ООД – следва да бъде своевременно отразено в Търговския регистър. Фактът, че на управителя може потенциално да се търси административно-наказателна отговорност за неспазен срок да заяви вписване на решение на общото събрание (ако такова е прието), не осигурява нито достоверност на вписванията и не обезпечава доверието на третите добросъвестни лица в регистъра (чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ), нито охранява интересите на напусналия съдружник. В допълнение, в ТЗ няма срок, в който общото събрание да е длъжно да приеме съответните решения по чл. 115 от ТЗ след напускането на съдружник. Напускането обичайно е обусловено от обтегнати отношения между съдружниците или преустановен контакт между тях, което обичайно е съпроводено и с липса на решения на общото събрание по чл. 115 от ТЗ.

 

Във втората част на статията ще бъдат коментирани останалите няколко въпроса, предмет на Тълкувателното решение.

 

Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел, не претендира за изчерпателност и не представлява правен съвет. При запитвания и въпроси по конкретни казуси, свързани с ООД и ЕООД, можете да се обръщате към мен на office@thlegal.eu.

 

С решение от 26.01.2023 г. Комисията за защита на конкуренцията прие приоритети в дейността си през 2023 г.

 

I.    Секторите, върху които КЗК ще съсредоточи дейността си през 2023 г. по образуване на производства относно антитръстови нарушения и злоупотреби с пазарно положение, включват:

 

(1) Фармация – КЗК ще следи поведението на всички участници по веригата за доставка на лекарствени продукти;

(2) Цифрова икономика и електронна търговия – Във връзка с предприетите на ниво ЕС законодателни инициативи –Акт за цифровите услуги и Акт за цифровите пазари- КЗК е инициирала извършване на секторен анализ, чрез който да се съберат данни за извършване на по-задълбочено проучване на конкурентната среда на пазара на електронната търговия с потребителски стоки и услуги на територията на страната. Наблюдението върху сектора цели предотвратяване или санкциониране на нови форми на забранени споразумения или злоупотреби с господстващо положение (като примери, КЗК посочва използването на лични данни и алгоритми за улесняване на антитръстовите нарушения);

(3) Енергиен сектор – секторът е сред приоритетните предвид увеличението в световен и национален план на цените на природния газ и електроенергията;

(4) Устойчивост – КЗК отчита необходимост от разработване на допълнителни насоки относно прилагането на правилата за конкуренцията към споразуменията за устойчивост („зелени партньорства“). Комисията следи и явлението “greenwashing”;

(5) Тръжни манипулации и забранени споразумения –основни приоритети на КЗК са: разкриване на тръжни манипулации като форма на картелиране и установяване на картели и забранени споразумения с предмет фиксиране на цени и разпределяне на пазари;

(6) Горива – КЗК следи да не се допуска нито едно предприятие да се възползва от тежката международна ситуация чрез злоупотреби с пазарното си положение или чрез забранени споразумения с други предприятия;

(7) Производство и търговия в сектор храни – приоритетни са производството и търговията са с жизненоважни хранителни стоки (захар, брашно, олио, ориз и варива, млечни и месни продукти);

(8) Финансови услуги – секторът е на фокус предвид динамичното развитие на електронните разплащания, нови платежни приложения, увеличаването на алтернативните платежни методи, като криптовалутите и др. и конкуренцията им с традиционните доставчици на финансови услуги като картови схеми, депозити и кредитни услуги, както и традиционни застрахователни услуги;

(9) Забранени споразумения между конкуренти на пазара на труда – Споразуменията между работодатели/или конкуренти с цел да не привличат и/или наемат служители един от друг (“no-poach agreements”) потенциално ограничават конкуренцията.  КЗК ще обърне по-специално внимание на споразумения между конкуренти на пазара на труда, които могат да възникнат във всеки един сектор на дейност;

(Списъкът не е изчерпателен и включването на даден сектор не означава непременно, че КЗК ще предприема действия по правоприлагане в сектора. Отсъствието на някой сектор от списъка не означава, че Комисията няма да извършва проучвания за установяване наличието на нарушения в рамките на съответния сектор.)

 

II.    Сред приоритетите на КЗК при образуване на производства относно нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики по през 2023 г. се включва наблюдение на:

 

(1) Рекламата и промотирането на стоки и услуги с намалени цени и други условия – истинност на рекламните послания и законосъобразност на провежданите промоции;

(2) Евентуално предлагане на стоки и услуги на цени под разходите за производство и реализация;

(3) Онлайн продажбите, с оглед съблюдаване на правилата на лоялната конкуренция;

(4) Постоянен мониторинг с цел евентуално установяване на наличието на нелоялни търговски практики в отношенията между купувачи и доставчици на всеки етап на веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Един от основните приоритети на КЗК е наблюдението на поведението на търговските вериги и други големи предприятия – купувачи на хранителни и селскостопански продукти, по отношения на цените на стоки от първа необходимост, вкл. на пазара на дребно, срокове за плащане и други условия в договорите и отношенията с доставчиците, както и промоциите на тези стоки.

 

 Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел и не представлява правен съвет.

 

Поради зачестили запитвания, припомняме, че трудовият договор се сключва в писмена форма и се подписва от служителя и работодателя преди постъпването на служителя на работа.

Също преди постъпването на служителя на работа, работодателят задължително му предоставя екземпляр от подписания и от двете страни трудов договор, екземпляр от длъжностната характеристика, както и заверено от НАП копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ.

Уведомлението се изпраща от работодателя до НАП в тридневен срок след сключването на трудовия договор и НЕ го замества.

Когато се предоставя работна сила без подписан трудов договор, Инспекцията по труда има правомощия да издаде постановление, с което да обяви съществуването на трудовото правоотношение. Въз основа на постановлението, Инспекцията дава предписание на работодателя да предложи на служителя сключване на трудов договор. Когато между страните не се сключи такъв, постановлението замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.

Припомняме и че служителят има право да поиска заверени копия от съдържащите се в трудовото му досие документи. Копията се предоставят от работодателя в 14-дневен срок от постъпване на писменото искане за издаването им.

 

Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел и не представлява правен съвет.

 

Решението е постановено на 22.12.2022 г. по дело С-350/20 и тълкува разпоредби, уреждащи рекламата на територията на ЕС на лекарствените продукти за хуманна употреба, отпускани без рецепта и неподлежащи на реимбурсиране.

Става дума за чл. 86, пар. 1, чл. 87, пар. 3 и чл. 90 от Директива 2001/83/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба („Директивата“).

 

Решението на Съда на ЕС накратко:

• Съдът на ЕС приема, че с Директивата се извършва пълна хармонизация в областта на рекламата на лекарствени продукти;
• Съществената цел на Директивата е защитата на общественото здраве;
• Правилата на Директивата относно рекламата на лекарствени продукти се прилагат както към реклама на конкретно идентифициран лекарствен продукт, така и към реклама, която се отнася до лекарствените продукти като цяло или на съвкупност от неидентифицирани лекарствени продукти;
• Разпространението на информация, която насърчава закупуването на лекарствени продукти, обосновавайки необходимостта от закупуването им с тяхната цена, обявявайки специална разпродажба или посочвайки, че въпросните лекарствени продукти се продават в пакет с други лекарствени продукти (включително на намалена цена) или с други продукти, попада в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на Директивата, включително когато тази информация се отнася не до определен лекарствен продукт, а до неопределени лекарствени продукти;
• Директивата допуска национална правна уредба,  която забранява рекламата на лекарствени продукти, свързана с цена, промоционални оферти или продажби в пакет на лекарствени или други продукти;
• Такава реклама насърчава неразумната употреба на лекарствени продукти и държавите-членки трябва да я забранят;
• Реклама, която отклонява потребителя от обективната оценка на необходимостта да приема даден лекарствен продукт, насърчава неразумната и прекалена употреба на този лекарствен продукт;
• Държавите членки могат да забранят в реклама сред населението на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание и чиято стойност не подлежи на възстановяване, да бъдат включени елементи, различни от посочените в чл. 90 от Директивата, при положение че тези елементи биха могли да насърчат неразумната употреба на лекарствените продукти;

 

Казусът, по повод на който се е стигнало до коментираното Решение:

Дружеството EUROAPTIEKA SIA оперира на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти в Латвия. През 2016 г. то обявило промоция на уебсайта си и в ежемесечната си брошура, като предложило намаление от 15 % от продажната цена за който и да е лекарствен продукт при закупуването на поне три продукта.

Компетентната латвийска администрация забранила рекламата на тази промоция, понеже приела, че с нея се нарушава национална разпоредба, гласяща, че: „Забранено е в рекламата на лекарствен продукт сред населението да се включва информация, която насърчава закупуването на този лекарствен продукт, обосновавайки необходимостта от закупуването му с неговата цена, обявявайки специална разпродажба или посочвайки, че лекарственият продукт се продава в пакет с други лекарствени продукти (включително на намалена цена) или с други продукти“.

EUROAPTIEKA сезирало Конституционния съд на Латвия, който отправил преюдициалното запитване до Съда на ЕС.

 

Какво е значението на това Решение на Съда на ЕС?

Решението тълкува по задължителен начин разглежданите в него разпоредби от Директива 2001/83/ЕО и се прилага на териториите на всички държави-членки, вкл., в България.

Директивите сами по себе си не може да породят задължения за частноправните субекти. За държавите-членки обаче – включително техните административни органи и съдилища – е задължително да тълкуват и прилагат националното си законодателство, прието по силата на дадена директива, в съответствие с решенията на Съда на ЕС, тълкуващи съответната директива.

 

Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел и не представлява правен съвет.

 

На 24.11.2022 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение по дело С-289/21 по преюдициално запитване от Административен съд София-град (АССГ), което следва да доведе до промяна на досегашната практика на българските съдилища по дела за отмяна на подзаконови нормативни актове.

Запитването

АССГ е запитал СЕС дали чл. 47 от ХОПЕС и принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне.

Контекстът

Досегашната практика на българските съдилища е, че когато в хода на делото по оспорване на дадена нормативна разпоредба, тя бъде отменена с последваща разпоредба, делото се оказва лишено от предмет и то се прекратява. В резултат от това прекратяване липсва съдебно решение, което да потвърждава, че въпросната отменена разпоредба е била незаконна от деня на влизането ѝ в сила. От такова решение – ако би било постановено – биха се ползвали всички лица, спрямо които въпросната разпоредба се е прилагала.

АССГ е посочил в преюдициалното си запитване, че като алтернативно средство за защита лицето, претърпяло вреди от приложението на нормативната разпоредба преди отмяната ѝ, би могло да предяви иск за обезщетяването им, във връзка с който съдът ще се произнесе инцидентно и по противоречие с правото на ЕС на отменената разпоредба. Констатацията за такова противоречие би имала действие само спрямо конкретния ищец и само по конкретното дело.

Този подход се прилага от българските съдилища включително в случаите, когато нормативната разпоредба се оспорва поради твърдяното ѝ противоречие с правото на Европейския съюз.

Мотивите на СЕС

СЕС установява, че принципът на равностойността е спазен, понеже очертаният подход на съда се прилага спрямо всяка жалба за отмяна на национална разпоредба, независимо дали се основава на твърдяно несъответствие с правото на ЕС, или на вътрешноправен акт.

Не така стоят нещата по отношение на принципа на ефективността.

В сърцевината на анализа на СЕС стои различният ефект във времето, който отмяната по съдебен и по нормативен ред поражда, съотнесен към преследваната от жалбоподателя правна цел с молбата за отмяна. Отмяната на нормативната разпоредба с последваща норма поражда действие само за в бъдеще (ex nunc) и не поставя под въпрос настъпването на правните последици на отменената по този начин разпоредба за съществуващите положения. Отмяната на национална разпоредба по съдебен ред обаче има обратно действие (ex tunc) — по принцип от датата на нейното приемане, — така че породените от нея последици за съществуващи положения отпадат, считано от същата дата (т.42 от Решението на СЕС).

Предвид това положение, СЕС предоставя диференциран отговор в зависимост от правните последици, които оспорващият цели да постигне с жалбата си за отмяна на нормативната разпоредба. Когато целта е тя да спре да се прилага занапред, този полезен ефект като краен резултат му се предоставя и от последващата отмяна на разпоредбата по нормативен ред.

Различно е обаче положението, когато с оспорването на национална разпоредба по съдебен ред жалбоподателят цели да се премахнат и правните последици, които са породени от прилагането на тази разпоредба и които го увреждат. В подобна хипотеза сама по себе си отмяната с последваща норма на посочената разпоредба не би довела до отпадане на тези вече настъпили последици и прилагането в подобно положение на национална процесуална разпоредба, по силата на която се прекратява производството, тъй като е отпаднал предметът на оспорване, би могло да лиши жалбоподателя от ефективна съдебна защита.

Затова на жалбоподателя следва да се даде възможност да докаже, че въпреки отмяната с последваща норма, той продължава да има интерес от отмяната на посочената разпоредба по съдебен ред. Неосигуряването на тази възможност  може да направи прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на този правен субект от правото на ЕС.

Възможността в подобна хипотеза посоченият правен субект да предяви срещу съответната държава членка иск за обезщетение за вредите, които счита, че е претърпял поради последиците от прилагането на оспорената разпоредба, и за тази цел сезираният съд да постанови (този път инцидентно), че въпросната разпоредба е несъвместима с правото на Съюза, няма да е достатъчна, за да гарантира правото на същия правен субект на ефективна съдебна защита, тъй като не е изключено от това да произтекат процесуални пречки от гледна точка на разходите, продължителността и правилата за представителство, които могат да направят прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (т.53 от Решението на СЕС).

Няколко думи и от мен

Решението на СЕС ни казва, че принципът на ефективност изисква, когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред , националният съд трябва да даде възможност на страните да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и да вземе предвид такъв интерес, преди евентуално да прекрати делото поради нормативната отмяна на атакуваната разпоредба.

И макар решението да третира гарантиране на ефективността на предоставените от правото на ЕС права, на мен ми се струва, че принципът на правовата държава изисква същото разрешение да се прилага от съдилищата и по дела за отмяна на нормативни разпоредби поради твърдяното им противоречие с вътрешен закон. Противното би означавало, че правата на гражданите и юридическите само на основание произхода на съответното право – изцяло вътрешен или съюзен – се оказват поставени пред различни условия за упражняването им и ефективната им съдебна защита.

 

Не съответства на моралните норми работодателят да се възползва от уязвимото физическо и материално състояние на работника, за да се освободи почти изцяло от отговорността си по чл.200 от КТ

 

В Решение № 50217/09.11.2022 г. по гр.д. № 1201/2022 г., III ГО, ВКС е разгледал иск на работник срещу работодател за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука.

Съдът е преценил, че съобразно с обстоятелствата по делото дължимото на работника обезщетение е 30‘000 лв. и не е зачел сключената извънсъдебна спогодба между страните, по силата на която работодателят е изплатил на работника сумата от 700 лв. като окончателно обезщетение за същите вреди (40 пъти по-малка сума).

Казусът накратко:

• При изпълнение на трудовите си задължения работникът паднал от необезопасена сграда, от което претърпял редица увреждания. За понесените физически и психически страдания той предявил иск срещу работодателя за заплащане на обезщетение в размер на 45‘500 лв.
• Работодателят оспорил иска, като се позовал на сключена между страните извънсъдебна спогодба, с която те уредили отношенията си. Срещу получените суми (725 лв. за неплатени здравни осигуровки, 420 лв. за лечение и 700 лв. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди), работникът се отказвал от финансови претенции срещу работодателя.
• В писмените си бележки пълномощникът на ищеца е изложил съображения защо не следва да се зачете сключената спогодба, като е посочил, че размерът на определеното със спогодбата обезщетение не е справедлив.
• Софийският районен съд е приел, че под „противоречие със справедливостта“ следва да се разбира възражение за нищожност на спогодбата поради противоречие с добрите нрави. Счел е това възражение за основателно, тъй като обезщетение от 700 лв. за причинените вреди е повече от несправедливо и унизително.
• Софийският градски съд е достигнал до извода, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по валидността на сключената между страните спогодба, която е била приложена към отговора на исковата молба и не е била оспорена като неистински документ; не било направено и възражение за нищожност поради накърняване на добрите нрави. На тази основа е зачел действието на спогодбата.

Делото е допуснато до касационен контрол по въпросите:

1. Длъжен ли е съдът да приеме с решението си наличие на нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД на извънсъдебна спогодба за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, ако тази спогодба очевидно накърнява добрите нрави поради многократно неоправдано занижен размер на изплатеното обезщетение?
2. Дължи ли съдът служебна проверка за нищожност на договор от гледна точка на наличието на очевидно накърняване на добрите нрави?

Отговорите на ВКС – обобщение:

Съдът първо припомня, че съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Когато нарушението на добрите нрави може да се установи директно от съдържанието на договора от надлежно въведени факти или от събраните по делото доказателства, въззивният съд е длъжен служебно да се произнесе дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави. А щом е така, възражението за нищожност на правна сделка поради противоречието и с добрите нрави, от която противната страна черпи права, не се преклудира на основание чл.133 или чл.143, ал.3 и чл.146, ал.3 от ГПК, когато нищожността се установява директно от съдържанието на договора, от надлежно въведени факти или от събраните по делото доказателства.

Конкретният казус:

ВКС първо е съобразил възрастта на ищеца, понесените физически и психически болки и страдания и тяхната продължителност, за да определи, че адекватното обезщетение в случая възлиза на 30‘000 лв. Съдът е отхвърлил като недоказано възражението на ответника, че ищецът е допринесъл за злополуката, допускайки груба небрежност.

На следващо място ВКС е разгледал съдържанието на спогодбата и обстоятелствата около подписването ѝ.  

Спогодбата била подписана по време на болничното лечение на ищеца, когато той е изпитвал все още интензивни болки и страдания.

Освен това ищецът е имал и материални затруднения, тъй като сам се е грижел за трите си деца и не е имал средства да плати дори здравните си осигуровки, които са издължени от работодателя според спогодбата. Затова се е съгласил да получи повече от четиридесет пъти по-ниско обезщетение за неимуществени вреди от действително дължимото (700 лв. спрямо 30’000 лв., б.а.) още преди да приключи лечението.

Въз основа на тези обстоятелства ВКС е приел, че спогодбата е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Съдът е обобщил, че не съответства на моралните норми работодателят да се възползва от уязвимото физическо и материално състояние на работника, за да се освободи почти изцяло от отговорността си по чл.200 от КТ. Спогодбата не е била зачетена от съда поради нейната нищожност, а получената сума от 700 лв. е била приспадната от присъденото обезщетение.

 

Обобщение:

Уязвимото физическо и материално състояние на едната от страните, както и многократното неоправдано занижаване на договорения спрямо действителния размер на дължимото обезщетение биха могли да се окажат основание за незачитане на действието и на други извънсъдебни спогодби, като противоречащи на добрите нрави.

 

Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел и не представлява правен съвет.

Припомняме, че на 30.09. изтича срокът за подаване на годишните финансови отчети за 2021 г. за обявяване в Търговския регистър/регистъра на ЮЛНЦ.

В същия срок трябва да се подадат и консолидираните финансови отчети, както и годишните и консолидирани доклади за дейността.

Държавна такса за обявяването на документите не се дължи.

Отчетите и докладите се подават за обявяване след приемането им от общото събрание на съдружниците или акционерите или компетентния корпоративен орган (за други търговци или ЮЛНЦ), за което към заявлението трябва да се приложат съответните документи.

Пропускането на срока е основание за налагане на имуществени санкции на задължените физически лица и предприятия.

При въпроси и запитвания относно приемането и подаването на ГФО за обявяване, можете да се свържете с нас на office@thlegal.eu или по телефон на 02/992 40 67.

 

На 27.06.2022 г. в Народното събрание е внесен законопроект № 47-254-01-81 за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).

Законопроектът има за цел да даде правна уредба по два въпроса с практическо значение:

• провеждане на общо събрание на ЮЛНЦ от разстояние, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка, и
• прекратяване на правомощията на член на управителен съвет или управител на ЮЛНЦ въз основа на негово едностранно писмено волеизявление.

На първо място, проектът предвижда изрична възможност за провеждане на общото събрание на ЮЛНЦ чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка.

Платформата трябва да е в състояние да осигури зрителен и звуков контакт между членовете на общото събрание, да гарантира установяване на самоличността им и да позволява участието им в обсъжданията и вземането на решенията.

Електронният адрес за осъществяване на видеоконферентната връзка ще се посочва предварително в поканата за свикването на общото събрание.

Присъствието на дистанционно участващите членове и начинът им на гласуване ще се удостоверява в протокола от председателстващия общото събрание и лицето, изготвило протокола.

Аналогични промени са предвидени и по отношение на общите събрания на народните читалища.

В допълнение, законопроектът предвижда и възможност правомощията на член на управителен съвет или на управителя да се прекратяват въз основа на негово едностранно писмено изявление за напускане, отправено до ЮЛНЦ.

Ако в двумесечен срок от получаване на волеизявлението ЮЛНЦ не е заявило заличаването на напусналото лице от регистъра на ЮЛНЦ, това лице ще може да заяви заличаването си самó, независимо дали на негово място е било избрано друго лице.

Законопроектът е в отговор на съществени затруднения, с които се сблъскахме в практиката през последните няколко години:

Поради прилаганите ограничителни мерки по време на пандемията от COVID-19, в редица случаи физическото провеждане на общите събрания на ЮЛНЦ се оказа невъзможно. Същевременно законът не предвижда изрично провеждането им от разстояние чрез използване на наличните съвременни технологии.

С това се възпретястваше приемането на решения по съществени въпроси, като напр.: освобождаването и избора на лица в управителните органи; приемането на отчетите за дейността на управителните органи; приемането на финансовите отчети на ЮЛНЦ. Стигаше се до житейски и правно нетърпими ситуации, при които общи събрания на ЮЛНЦ реално не можеха да осъществят контрол върху дейността на управителните му органи, разходването на средствата и управлението на имуществото на ЮЛНЦ.

Същевременно невъзможността за физическо провеждане на общи събрания лиши и членове на управителни органи на ЮЛНЦ, които желаеха да ги напуснат, от ефективен правен механизъм за това.

 

Екипът ни следи пътя на законопроекта в Народното събрание и ще публикуваме актуална информация за него на сайта ни.

 

Настоящата публикация се предоставя с информативна цел и не представлява правен съвет.