Последвалата отмяна на нормативен акт не може да води до автоматично прекратяване на делото за неговото оспорване пред административния съд

 

На 24.11.2022 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение по дело С-289/21 по преюдициално запитване от Административен съд София-град (АССГ), което следва да доведе до промяна на досегашната практика на българските съдилища по дела за отмяна на подзаконови нормативни актове.

Запитването

АССГ е запитал СЕС дали чл. 47 от ХОПЕС и принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне.

Контекстът

Досегашната практика на българските съдилища е, че когато в хода на делото по оспорване на дадена нормативна разпоредба, тя бъде отменена с последваща разпоредба, делото се оказва лишено от предмет и то се прекратява. В резултат от това прекратяване липсва съдебно решение, което да потвърждава, че въпросната отменена разпоредба е била незаконна от деня на влизането ѝ в сила. От такова решение – ако би било постановено – биха се ползвали всички лица, спрямо които въпросната разпоредба се е прилагала.

АССГ е посочил в преюдициалното си запитване, че като алтернативно средство за защита лицето, претърпяло вреди от приложението на нормативната разпоредба преди отмяната ѝ, би могло да предяви иск за обезщетяването им, във връзка с който съдът ще се произнесе инцидентно и по противоречие с правото на ЕС на отменената разпоредба. Констатацията за такова противоречие би имала действие само спрямо конкретния ищец и само по конкретното дело.

Този подход се прилага от българските съдилища включително в случаите, когато нормативната разпоредба се оспорва поради твърдяното ѝ противоречие с правото на Европейския съюз.

Мотивите на СЕС

СЕС установява, че принципът на равностойността е спазен, понеже очертаният подход на съда се прилага спрямо всяка жалба за отмяна на национална разпоредба, независимо дали се основава на твърдяно несъответствие с правото на ЕС, или на вътрешноправен акт.

Не така стоят нещата по отношение на принципа на ефективността.

В сърцевината на анализа на СЕС стои различният ефект във времето, който отмяната по съдебен и по нормативен ред поражда, съотнесен към преследваната от жалбоподателя правна цел с молбата за отмяна. Отмяната на нормативната разпоредба с последваща норма поражда действие само за в бъдеще (ex nunc) и не поставя под въпрос настъпването на правните последици на отменената по този начин разпоредба за съществуващите положения. Отмяната на национална разпоредба по съдебен ред обаче има обратно действие (ex tunc) — по принцип от датата на нейното приемане, — така че породените от нея последици за съществуващи положения отпадат, считано от същата дата (т.42 от Решението на СЕС).

Предвид това положение, СЕС предоставя диференциран отговор в зависимост от правните последици, които оспорващият цели да постигне с жалбата си за отмяна на нормативната разпоредба. Когато целта е тя да спре да се прилага занапред, този полезен ефект като краен резултат му се предоставя и от последващата отмяна на разпоредбата по нормативен ред.

Различно е обаче положението, когато с оспорването на национална разпоредба по съдебен ред жалбоподателят цели да се премахнат и правните последици, които са породени от прилагането на тази разпоредба и които го увреждат. В подобна хипотеза сама по себе си отмяната с последваща норма на посочената разпоредба не би довела до отпадане на тези вече настъпили последици и прилагането в подобно положение на национална процесуална разпоредба, по силата на която се прекратява производството, тъй като е отпаднал предметът на оспорване, би могло да лиши жалбоподателя от ефективна съдебна защита.

Затова на жалбоподателя следва да се даде възможност да докаже, че въпреки отмяната с последваща норма, той продължава да има интерес от отмяната на посочената разпоредба по съдебен ред. Неосигуряването на тази възможност  може да направи прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на този правен субект от правото на ЕС.

Възможността в подобна хипотеза посоченият правен субект да предяви срещу съответната държава членка иск за обезщетение за вредите, които счита, че е претърпял поради последиците от прилагането на оспорената разпоредба, и за тази цел сезираният съд да постанови (този път инцидентно), че въпросната разпоредба е несъвместима с правото на Съюза, няма да е достатъчна, за да гарантира правото на същия правен субект на ефективна съдебна защита, тъй като не е изключено от това да произтекат процесуални пречки от гледна точка на разходите, продължителността и правилата за представителство, които могат да направят прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (т.53 от Решението на СЕС).

Няколко думи и от мен

Решението на СЕС ни казва, че принципът на ефективност изисква, когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред , националният съд трябва да даде възможност на страните да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и да вземе предвид такъв интерес, преди евентуално да прекрати делото поради нормативната отмяна на атакуваната разпоредба.

И макар решението да третира гарантиране на ефективността на предоставените от правото на ЕС права, на мен ми се струва, че принципът на правовата държава изисква същото разрешение да се прилага от съдилищата и по дела за отмяна на нормативни разпоредби поради твърдяното им противоречие с вътрешен закон. Противното би означавало, че правата на гражданите и юридическите само на основание произхода на съответното право – изцяло вътрешен или съюзен – се оказват поставени пред различни условия за упражняването им и ефективната им съдебна защита.