Не съответства на моралните норми работодателят да се възползва от уязвимото физическо и материално състояние на работника, за да се освободи почти изцяло от отговорността си по чл.200 от КТ
В Решение № 50217/09.11.2022 г. по гр.д. № 1201/2022 г., III ГО, ВКС е разгледал иск на работник срещу работодател за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука.
Съдът е преценил, че съобразно с обстоятелствата по делото дължимото на работника обезщетение е 30‘000 лв. и не е зачел сключената извънсъдебна спогодба между страните, по силата на която работодателят е изплатил на работника сумата от 700 лв. като окончателно обезщетение за същите вреди (40 пъти по-малка сума).
Казусът накратко:
- При изпълнение на трудовите си задължения работникът паднал от необезопасена сграда, от което претърпял редица увреждания. За понесените физически и психически страдания той предявил иск срещу работодателя за заплащане на обезщетение в размер на 45‘500 лв.
- Работодателят оспорил иска, като се позовал на сключена между страните извънсъдебна спогодба, с която те уредили отношенията си. Срещу получените суми (725 лв. за неплатени здравни осигуровки, 420 лв. за лечение и 700 лв. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди), работникът се отказвал от финансови претенции срещу работодателя.
- В писмените си бележки пълномощникът на ищеца е изложил съображения защо не следва да се зачете сключената спогодба, като е посочил, че размерът на определеното със спогодбата обезщетение не е справедлив.
- Софийският районен съд е приел, че под „противоречие със справедливостта“ следва да се разбира възражение за нищожност на спогодбата поради противоречие с добрите нрави. Счел е това възражение за основателно, тъй като обезщетение от 700 лв. за причинените вреди е повече от несправедливо и унизително.
- Софийският градски съд е достигнал до извода, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по валидността на сключената между страните спогодба, която е била приложена към отговора на исковата молба и не е била оспорена като неистински документ; не било направено и възражение за нищожност поради накърняване на добрите нрави. На тази основа е зачел действието на спогодбата.
Делото е допуснато до касационен контрол по въпросите:
- Длъжен ли е съдът да приеме с решението си наличие на нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД на извънсъдебна спогодба за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, ако тази спогодба очевидно накърнява добрите нрави поради многократно неоправдано занижен размер на изплатеното обезщетение?
- Дължи ли съдът служебна проверка за нищожност на договор от гледна точка на наличието на очевидно накърняване на добрите нрави?
Отговорите на ВКС – обобщение:
Съдът първо припомня, че съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Когато нарушението на добрите нрави може да се установи директно от съдържанието на договора от надлежно въведени факти или от събраните по делото доказателства, въззивният съд е длъжен служебно да се произнесе дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави. А щом е така, възражението за нищожност на правна сделка поради противоречието и с добрите нрави, от която противната страна черпи права, не се преклудира на основание чл.133 или чл.143, ал.3 и чл.146, ал.3 от ГПК, когато нищожността се установява директно от съдържанието на договора, от надлежно въведени факти или от събраните по делото доказателства.
Конкретният казус:
ВКС първо е съобразил възрастта на ищеца, понесените физически и психически болки и страдания и тяхната продължителност, за да определи, че адекватното обезщетение в случая възлиза на 30‘000 лв. Съдът е отхвърлил като недоказано възражението на ответника, че ищецът е допринесъл за злополуката, допускайки груба небрежност.
На следващо място ВКС е разгледал съдържанието на спогодбата и обстоятелствата около подписването ѝ.
Спогодбата била подписана по време на болничното лечение на ищеца, когато той е изпитвал все още интензивни болки и страдания.
Освен това ищецът е имал и материални затруднения, тъй като сам се е грижел за трите си деца и не е имал средства да плати дори здравните си осигуровки, които са издължени от работодателя според спогодбата. Затова се е съгласил да получи повече от четиридесет пъти по-ниско обезщетение за неимуществени вреди от действително дължимото (700 лв. спрямо 30’000 лв., б.а.) още преди да приключи лечението.
Въз основа на тези обстоятелства ВКС е приел, че спогодбата е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Съдът е обобщил, че не съответства на моралните норми работодателят да се възползва от уязвимото физическо и материално състояние на работника, за да се освободи почти изцяло от отговорността си по чл.200 от КТ. Спогодбата не е била зачетена от съда поради нейната нищожност, а получената сума от 700 лв. е била приспадната от присъденото обезщетение.
Обобщение:
Уязвимото физическо и материално състояние на едната от страните, както и многократното неоправдано занижаване на договорения спрямо действителния размер на дължимото обезщетение биха могли да се окажат основание за незачитане на действието и на други извънсъдебни спогодби, като противоречащи на добрите нрави.
Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел и не представлява правен съвет.