Може ли съдът да отмени мълчалив отказ за откриване на банкова сметка по реда на АПК?

Да – ако става въпрос за „платежна сметка за основни операции“ по смисъла на чл. 118 от ЗПУПС. До този извод достига Административен съд – София град в Решение № 123/10.01.2021 година по адм. дело № 3519/2021 година, което все още не е влязло в сила, но повдига редица интересни въпроси за границата между частното и публичното право .

Фактите по казуса са следните:  жалбоподателката е физическо лице, на което е предоставена международна закрила и което пребивава законно на територията на Република България. След получено уведомление от обслужващата банка, че разплащателната й сметка се закрива, жалбоподателката подава искане за откриване на  платежна сметка за основни операции, придружено със съответните документи. На искането не отговорено в законоустановения 10-дневен срок по чл. 119, ал.3  от ЗПУПС. Формирания мълчалив отказ е обжалван по реда на АПК.

Първоначално производството по делото е прекратено от първоинстанционния съд с аргумента, че  не е налице подлежащ на оспорване административен акт, доколкото правоотношенията между страните имат частноправен характер. С Определение № 9208/17.08.2021 година на Върховния административен съд по адм. дело № 6544/2021 година определението за прекратяване е отменено и делото е върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивите на ВАС тълкуват Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежните сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (транспонирана със ЗПУПС), за да се достигне до извода, че „при предлагането и предоставянето на платежни сметки за основни операции банките осъществяват функции на административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК… Следователно отказът да бъде открита платежна сметка за основни операции представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК.“

При последващото разглеждане и решаване на делото  от АССГ се приема, че по подаденото от жалбоподателката заявление за откриване на платежна сметка за основни операции е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Първоинстанционният съд установява, че ответникът е нарушил приложимия материален закон (чл. 119, ал. 6 от ЗПУПС) защото не се е произнесъл писмено по подаденото заявление: т.е. производството не може да приключи с мълчалив отказ: „След като специалният закон /ЗПУПС/ изисква изрично произнасяне на банката, то нейното мълчание винаги се явява незаконосъобразен отказ в хипотезата на чл.58, ал.1 АПК“.

В мотивите си АССГ изрично се позовава и на разпоредбата на чл. 117 от ЗПУПС, съгласно който потребителите, пребиваващи законно в Европейския съюз, не могат да са обект на дискриминация от страна на банките въз основа на тяхната националност или местопребиваване, нито на друго основание съгласно чл. 21 от ХОПЕС, когато тези потребители подават заявление за откриване на платежна сметка или се опитват да получат достъп до платежна сметка на територията на Република България: „Условията, приложими във връзка с откриването и воденето на платежна сметка за основни операции, не трябва да са дискриминационни. Жалбоподателката С. М. е лице, на което е предоставена международна закрила и хуманитарен статут, пребивава законно на територията на РБ и по отношение на нея не трябва да се прилагат от [фирма] никакви дискриминационни мерки, свързани с нейния произход и националност. Отказ за откриване на платежна сметка за основни операции може да бъде постановен само на основанията, изрично регламентирани в ЗПУПС, а не на базата на „съмнения“ по отношение на правно ирелевантни обстоятелства“.

Следователно, банката не може да откаже произволно откриването на платежна сметка за основни операции. Приключването на производството с непроизнасяне в  законоустановения 10-дневен срок е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Отказ по подаденото заявление може да бъде постановен единствено изрично в писмена форма, придружен с мотиви, които конкретно посочват на някое от изчерпателно предвидените в ЗПУПС основания. 

Независимо от решението на конкретното дело по същество, квалификацията на отказите по чл. 119, ал. 6  от ЗПУПС като индивидуални административни актове и възможността същите да се обжалват по реда на АПК ще гарантира правото на достъп на гражданите до платежна сметка за основни операции в съответствие с целите на Директива 2014/92/ЕС.

Процесуален представител на жалбоподателката по делото пред АССГ е адв. Валери Петков. Правната помощ по делото е предоставена в изпълнение на проект „Правна помощ на материално затруднени бежанци и имигранти по време на пандемия чрез използване и подобрение на платформата Migrantlife.Bg“, осъществяван от Фондация за достъп до права – ФАР. Проектът е изпълнен с финансова подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Какво става с ЕООД, ако почине едноличният собственик на капитала му?

И може ли малолетен наследник да стане съдружник в (Е)ООД?

В свое актуално решение ВКС приема, че като правило, със смъртта на физическото лице – едноличен собственик на капитала, ЕООД се прекратява.

От това положение са допустими две изключения: (1) когато в учредителния акт на дружеството е предвидено друго или (2) когато наследниците да пожелаят да продължат дейността.

По силата на закона, воля за продължаване на дейността може да заяви само пълнолетен наследник.

Малолетният наследник (независимо дали наследява сам или заедно с пълнолетни наследници) има само имуществени права спрямо дружеството и не може да стане съдружник.

Затова, ако единственият наследник на едноличния собственик на капитала е малолетно дете, следва да се пристъпи към ликвидация на ЕООД. Малолетният наследник има правото да получи имуществото, което остава след удовлетворяването на кредиторите в производството по ликвидация.

Когато наследникът е пълнолетно лице, той има право да заяви, че ще продължи дейността на дружеството. В тази хипотеза дружеството няма да се прекрати и ще продължи дейността си или като ЕООД, или като ООД (ако има няколко пълнолетни наследници, които са проявили желание да я продължат).

Когато едноличният собственик на капитала е наследен както от малолетни, така и от пълнолетни наследници, само пълнолетните могат да заявят воля за продължаване на дейността на дружеството. В този случай малолетният наследник има право да получи единствено паричната равностойност на наследените от него дялове, която се изчислява съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон.

 

Настоящата публикация не представлява правен съвет.