Срокове за съставяне на АУАН при нарушение на задължение за подаване на декларация в срок

Редица закони предвиждат административни наказания за задължените субекти при неподаване на декларация в нормативно определен срок (вж. например чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти). Обикновено нарушението се открива в хода на извършена служебна проверка от контролните органи, за която се съставя констативен протокол. В практиката се поставя се въпросът от кога започва да тече задължителният тримесечен срок, в който трябва да бъде съставен акт за установяване на нарушението (АУАН) по чл.  34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН – дали във всички случаи започва да тече от датата на съставяне на констативния протокол или от по-ранен момент?

Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение № 48/1981 г. по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК на ВС, посоченият тримесечен срок започва да тече от деня, в който компетентният контролен орган е узнал за нарушението; неговото бездействие изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на АУАН и наказателно постановление. Понятието „откриване на нарушителя“ не е легално дефинирано в ЗАНН, но доктрината и съдебната практика приемат, че такова е налице, когато компетентният орган разполага с данните да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Извършителят се счита за открит от момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в администрацията на контролния орган – защото от този момент фактически и юридически съществува възможност да се определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му ведно със съществените негови признаци от обективна и/или субективна страна по определен състав.

От изложеното по-горе става ясно, че в определени случаи извършителят ще се счита за открит не от деня на съставяне на констативен протокол след извършена служебна проверка, а още от момента на извършване на административното нарушение чрез бездействие (неподаване на декларация). Ако контролният орган поддържа база данни за задължените лица и веднага след изтичането на съответния срок може да провери кои от тях не са изпълнили своето задължение, следва да се приеме, че той вече разполага с цялата необходима информация, за да констатира нарушението и да установи неговото авторство. Следователно, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН започва да тече от деня, следващ изтичането на срока за подаване на декларацията (вж. Решение № 1509 от 7.03.2016 г. на АдмС – София по адм. д. № 9871/2015 г.; Решение № 2627 от 20.04.2017 г. на АдмС – Соф ия по адм. д. № 828/2017 г.; Решение № 4761 от 14.07.2017 г. на АдмС – Соф ия по адм. д. № 4884/2017 г.).

Друго е решението в случаите, когато към датата на изтичане на срока за изпълнение на определено административно задължение контролният орган, овластен да издава АУАН, не разполага с цялата необходима информация, необходима за определяне на кръга на задължените лица. Тогава тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН започва да тече от деня, в който липсващата информация, позволяваща идентифициране на нарушителите, постъпи в администрацията на контролния орган (вж. Решение № 2633 от 16.04.2019 г. на АдмС – Соф ия по адм. д. № 1043/2019 г.; Решение № 4491 от 6.08.2020 г. на АдмС – Соф ия по адм. д. № 5501/2020 г.).