Решението е постановено на 22.12.2022 г. по дело С-350/20 и тълкува разпоредби, уреждащи рекламата на територията на ЕС на лекарствените продукти за хуманна употреба, отпускани без рецепта и неподлежащи на реимбурсиране.
Става дума за чл. 86, пар. 1, чл. 87, пар. 3 и чл. 90 от Директива 2001/83/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба („Директивата“).
Решението на Съда на ЕС накратко:
- Съдът на ЕС приема, че с Директивата се извършва пълна хармонизация в областта на рекламата на лекарствени продукти;
- Съществената цел на Директивата е защитата на общественото здраве;
- Правилата на Директивата относно рекламата на лекарствени продукти се прилагат както към реклама на конкретно идентифициран лекарствен продукт, така и към реклама, която се отнася до лекарствените продукти като цяло или на съвкупност от неидентифицирани лекарствени продукти;
- Разпространението на информация, която насърчава закупуването на лекарствени продукти, обосновавайки необходимостта от закупуването им с тяхната цена, обявявайки специална разпродажба или посочвайки, че въпросните лекарствени продукти се продават в пакет с други лекарствени продукти (включително на намалена цена) или с други продукти, попада в обхвата на понятието „реклама на лекарствени продукти“ по смисъла на Директивата, включително когато тази информация се отнася не до определен лекарствен продукт, а до неопределени лекарствени продукти;
- Директивата допуска национална правна уредба, която забранява рекламата на лекарствени продукти, свързана с цена, промоционални оферти или продажби в пакет на лекарствени или други продукти;
- Такава реклама насърчава неразумната употреба на лекарствени продукти и държавите-членки трябва да я забранят;
- Реклама, която отклонява потребителя от обективната оценка на необходимостта да приема даден лекарствен продукт, насърчава неразумната и прекалена употреба на този лекарствен продукт;
- Държавите членки могат да забранят в реклама сред населението на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание и чиято стойност не подлежи на възстановяване, да бъдат включени елементи, различни от посочените в чл. 90 от Директивата, при положение че тези елементи биха могли да насърчат неразумната употреба на лекарствените продукти;
Казусът, по повод на който се е стигнало до коментираното Решение:
Дружеството EUROAPTIEKA SIA оперира на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти в Латвия. През 2016 г. то обявило промоция на уебсайта си и в ежемесечната си брошура, като предложило намаление от 15 % от продажната цена за който и да е лекарствен продукт при закупуването на поне три продукта.
Компетентната латвийска администрация забранила рекламата на тази промоция, понеже приела, че с нея се нарушава национална разпоредба, гласяща, че: „Забранено е в рекламата на лекарствен продукт сред населението да се включва информация, която насърчава закупуването на този лекарствен продукт, обосновавайки необходимостта от закупуването му с неговата цена, обявявайки специална разпродажба или посочвайки, че лекарственият продукт се продава в пакет с други лекарствени продукти (включително на намалена цена) или с други продукти“.
EUROAPTIEKA сезирало Конституционния съд на Латвия, който отправил преюдициалното запитване до Съда на ЕС.
Какво е значението на това Решение на Съда на ЕС?
Решението тълкува по задължителен начин разглежданите в него разпоредби от Директива 2001/83/ЕО и се прилага на териториите на всички държави-членки, вкл., в България.
Директивите сами по себе си не може да породят задължения за частноправните субекти. За държавите-членки обаче – включително техните административни органи и съдилища – е задължително да тълкуват и прилагат националното си законодателство, прието по силата на дадена директива, в съответствие с решенията на Съда на ЕС, тълкуващи съответната директива.
Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел и не представлява правен съвет.