Приоритети в дейността на КЗК за 2023 г.

 

С решение от 26.01.2023 г. Комисията за защита на конкуренцията прие приоритети в дейността си през 2023 г.

 

I.    Секторите, върху които КЗК ще съсредоточи дейността си през 2023 г. по образуване на производства относно антитръстови нарушения и злоупотреби с пазарно положение, включват:

 

(1) Фармация – КЗК ще следи поведението на всички участници по веригата за доставка на лекарствени продукти;

(2) Цифрова икономика и електронна търговияВъв връзка с предприетите на ниво ЕС законодателни инициативи –Акт за цифровите услуги и Акт за цифровите пазари- КЗК е инициирала извършване на секторен анализ, чрез който да се съберат данни за извършване на по-задълбочено проучване на конкурентната среда на пазара на електронната търговия с потребителски стоки и услуги на територията на страната. Наблюдението върху сектора цели предотвратяване или санкциониране на нови форми на забранени споразумения или злоупотреби с господстващо положение (като примери, КЗК посочва използването на лични данни и алгоритми за улесняване на антитръстовите нарушения);

(3) Енергиен секторсекторът е сред приоритетните предвид увеличението в световен и национален план на цените на природния газ и електроенергията;

(4) Устойчивост – КЗК отчита необходимост от разработване на допълнителни насоки относно прилагането на правилата за конкуренцията към споразуменията за устойчивост („зелени партньорства“). Комисията следи и явлението “greenwashing”;

(5) Тръжни манипулации и забранени споразумения –основни приоритети на КЗК са: разкриване на тръжни манипулации като форма на картелиране и установяване на картели и забранени споразумения с предмет фиксиране на цени и разпределяне на пазари;

(6) Горива – КЗК следи да не се допуска нито едно предприятие да се възползва от тежката международна ситуация чрез злоупотреби с пазарното си положение или чрез забранени споразумения с други предприятия;

(7) Производство и търговия в сектор храниприоритетни са производството и търговията са с жизненоважни хранителни стоки (захар, брашно, олио, ориз и варива, млечни и месни продукти);

(8) Финансови услуги – секторът е на фокус предвид динамичното развитие на електронните разплащания, нови платежни приложения, увеличаването на алтернативните платежни методи, като криптовалутите и др. и конкуренцията им с традиционните доставчици на финансови услуги като картови схеми, депозити и кредитни услуги, както и традиционни застрахователни услуги;

(9) Забранени споразумения между конкуренти на пазара на труда – Споразуменията между работодатели/или конкуренти с цел да не привличат и/или наемат служители един от друг (“no-poach agreements”) потенциално ограничават конкуренцията.  КЗК ще обърне по-специално внимание на споразумения между конкуренти на пазара на труда, които могат да възникнат във всеки един сектор на дейност;

(Списъкът не е изчерпателен и включването на даден сектор не означава непременно, че КЗК ще предприема действия по правоприлагане в сектора. Отсъствието на някой сектор от списъка не означава, че Комисията няма да извършва проучвания за установяване наличието на нарушения в рамките на съответния сектор.)

 

II.    Сред приоритетите на КЗК при образуване на производства относно нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики по през 2023 г. се включва наблюдение на:

 

(1) Рекламата и промотирането на стоки и услуги с намалени цени и други условияистинност на рекламните послания и законосъобразност на провежданите промоции;

(2) Евентуално предлагане на стоки и услуги на цени под разходите за производство и реализация;

(3) Онлайн продажбите, с оглед съблюдаване на правилата на лоялната конкуренция;

(4) Постоянен мониторинг с цел евентуално установяване на наличието на нелоялни търговски практики в отношенията между купувачи и доставчици на всеки етап на веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Един от основните приоритети на КЗК е наблюдението на поведението на търговските вериги и други големи предприятия – купувачи на хранителни и селскостопански продукти, по отношения на цените на стоки от първа необходимост, вкл. на пазара на дребно, срокове за плащане и други условия в договорите и отношенията с доставчиците, както и промоциите на тези стоки.

 

 Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел и не представлява правен съвет.

Уведомлението по чл. 62 от Кодекса на труда НЕ замества подписването на трудов договор

 

Поради зачестили запитвания, припомняме, че трудовият договор се сключва в писмена форма и се подписва от служителя и работодателя преди постъпването на служителя на работа.

Също преди постъпването на служителя на работа, работодателят задължително му предоставя екземпляр от подписания и от двете страни трудов договор, екземпляр от длъжностната характеристика, както и заверено от НАП копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ.

Уведомлението се изпраща от работодателя до НАП в тридневен срок след сключването на трудовия договор и НЕ го замества.

Когато се предоставя работна сила без подписан трудов договор, Инспекцията по труда има правомощия да издаде постановление, с което да обяви съществуването на трудовото правоотношение. Въз основа на постановлението, Инспекцията дава предписание на работодателя да предложи на служителя сключване на трудов договор. Когато между страните не се сключи такъв, постановлението замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.

Припомняме и че служителят има право да поиска заверени копия от съдържащите се в трудовото му досие документи. Копията се предоставят от работодателя в 14-дневен срок от постъпване на писменото искане за издаването им.

 

Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел и не представлява правен съвет.