Важно Тълкувателно решение на ВКС по въпросите на ООД и ЕООД – част първа

С Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. ОСТК на ВКС реши няколко въпроса от съществено практическо значение по отношение на ООД и ЕООД.

Някои от разрешенията повдигат допълнителни въпроси, които маркирам накратко по-долу. Струва ми се, че те трябва да бъдат предмет на задълбочена дискусия в правната общност, включително и като се обмисли дали се налагат законодателни промени.

(1)     При смърт на едноличния собственик на капитала на ЕООД, който е и негов управител и при бездействие на наследниците му да продължат дейността, дружеството не се прекратява по право по чл. 157, ал. 1 от Търговския закон.

Прекратяването в разглеждания случай според ВКС става въз основа на съдебно решение, постановено по иск на прокурора, тъй като следва да се приеме за изпълнено изискването в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител (чл. 155, т.3 вр. чл.154, ал.1, т.5 от ТЗ ).

В решението се приема, че чл. 157, ал. 1 от ТЗ не предвижда автоматично прекратяване на ЕООД по право при смъртта на едноличния собственик (въпреки че от текста ѝ се разбира противното). Аргументите на преобладаващия брой съдии са, че в тази хипотеза прекратяването зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството.

Първи впечатления: Чл. 157, ал. 1 от ТЗ свързва прекратяването на ЕООД със смъртта на едноличния собственик на капитала му и доколкото са спазени посочените две отрицателни предпоставки, без да е релевантно кой е управител на същото ЕООД. Тълкувателното решение не отговаря на въпроса, дали, кога и как се прекратява ЕООД, когато починалият едноличен собственик на капитала е различно лице от управителя и последният е жив. В такъв случай ми се струва, че чл. 155, т.3 от ТЗ не би могъл да се приложи по аналогия, защото условието дружеството да няма вписан управител в продължение на три месеца не би било изпълнено – точно обратното, такъв ще има. Това от своя страна поставя въпроса дали сходни случаи – смърт на едноличния собственик на капитала на ЕООД – ще водят до различно тълкуване на една и съща правна норма /чл.157 ал. 1 от ТЗ/, в зависимост от това дали едноличният собственик е бил и управител или управител е трето лице /непредвидена в същата норма предпоставка/ и как ще съвместим това с принципа за еднакво третиране на сходните случаи. Решението също така не коментира и дали условие за уважаване на иска на прокурора по чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ е наследниците следва да бъдат издирени и поканени по реда на чл. 51 от Закона за наследството, за да заявят дали приемат наследството в определен от районния съд срок. Визираната от ВКС възможност искът за прекратяване да бъде отхвърлен, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител, предполага на първо място наследниците да са узнали, че са придобили това качество. Същото се отнася и до възможността да продължат дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация по чл. 274, ал. 1, изр.посл. от ТЗ (и то ако не е започнало разпределение на имуществото).

(2)     Допустим е иск за отмяна на решение на общото събрание на ООД за освобождаване на управител, съединен с иск за отмяна на решение за изключване на управителя като съдружник, взето по предходна точка от дневния ред на същото заседание на общото събрание.

С други думи, когато в едно и също Общо събрание първо е взето решение за изключване на съдружника, а след това – и за освобождаването му като управител на ООД, въпросният съдружник може да оспори и двете решения пред съда на основание чл. 74 от ТЗ.

(3)     Съдружник  може да бъде изключен от ООД за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато те могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал.3, т. 1 – т. 3 ТЗ.

Става дума за неизпълнение на задълженията в случаи, в които съдружникът в качеството си на управител не изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на ООД, не изпълнява решенията на Общото събрание и/или действа против интересите на дружеството. ВКС приема, че когато едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на управител, е без значение при упражняването на коя от двете функции са накърнени дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ.

(4)     Уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ следва да бъде отправено до дружеството. Легитимирано да го получи от името на дружеството е всяко лице, съгласно да го приеме, с изключение на напускащия управител.

Съгласно чл. 141, ал. 5 ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. Ако до един месец след получаване на уведомлението ООД не заяви за вписване освобождаването на управителя в Търговския регистър, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва независимо дали на негово място е избрано друго лице.

Решението е гъвкаво и приема, че уведомлението следва да бъде изпратено на адреса на управление на дружеството или на адреса за съобщения, ако дружеството има обявен такъв, или съответно на електронния му адрес. Връчването може да се извърши по всички допустими способи – по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен изпълнител. Фактически получател на уведомлението може да са лица от канцеларията, натоварени с деловодни функции; лица с достъп до кореспонденцията, получавана по електронен път; друг управител; съдружник и изобщо всяко лице, което е съгласно да приеме уведомлението от името на дружеството. Поради противоречието в интересите, единственото лице, което със сигурност не може да приеме уведомлението, е самият отправящ го управител.

(5)     Напускащият с тримесечно предизвестие до ООД съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието си в ООД при бездействие на органите на дружеството.

Прекратяването на членството с тримесечно писмено предизвестие настъпва по право с изтичането на срока на предизвестието (чл.125, ал.2 от ТЗ). ВКС изтъква, че от този факт за дружеството възниква задължение чрез общото събрание да вземе решения по чл. 115 от ТЗ за изменение на дружествения договор и за дяловете на напусналия съдружник. В Тълкувателното решение се припомня, че срокът за заявяване за вписване на обстоятелства е 7 дни от настъпването им, както и че неизпълнението на задължението за заявяване е свързано с административно-наказателна отговорност по чл. 40 и чл. 41 от ЗТРРЮЛНЦ (за управителя). Доколкото в ЗТРРЮЛНЦ не е предвидено изрично право на съдружника да поиска вписване на напускането му, ВКС постановява, че този съдружник не може да подаде такова заявление. Ако то бъде подадено и уважено от длъжностното лице към ТРРЮЛНЦ, вписването ще бъде недопустимо.

Първи впечатления: След като съдружникът има материалното право да напусне ООД с едностранно предизвестие, той трябва да има и процесуалното право на защита сам да заяви за вписване в Търговския регистър напускането си. Щом е безспорно, че напускането поражда действие по право с изтичане срока на предизвестието, действителното правно положение – че напусналият вече не е съдружник в ООД – следва да бъде своевременно отразено в Търговския регистър. Фактът, че на управителя може потенциално да се търси административно-наказателна отговорност за неспазен срок да заяви вписване на решение на общото събрание (ако такова е прието), не осигурява нито достоверност на вписванията и не обезпечава доверието на третите добросъвестни лица в регистъра (чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ), нито охранява интересите на напусналия съдружник. В допълнение, в ТЗ няма срок, в който общото събрание да е длъжно да приеме съответните решения по чл. 115 от ТЗ след напускането на съдружник. Напускането обичайно е обусловено от обтегнати отношения между съдружниците или преустановен контакт между тях, което обичайно е съпроводено и с липса на решения на общото събрание по чл. 115 от ТЗ.

 

Във втората част на статията ще бъдат коментирани останалите няколко въпроса, предмет на Тълкувателното решение.

 

Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел, не претендира за изчерпателност и не представлява правен съвет. При запитвания и въпроси по конкретни казуси, свързани с ООД и ЕООД, можете да се обръщате към мен на office@thlegal.eu.