Новини

Припомняме, че на 30.09. изтича срокът за подаване на годишните финансови отчети за 2021 г. за обявяване в Търговския регистър/регистъра на ЮЛНЦ.

В същия срок трябва да се подадат и консолидираните финансови отчети, както и годишните и консолидирани доклади за дейността.

Държавна такса за обявяването на документите не се дължи.

Отчетите и докладите се подават за обявяване след приемането им от общото събрание на съдружниците или акционерите или компетентния корпоративен орган (за други търговци или ЮЛНЦ), за което към заявлението трябва да се приложат съответните документи.

Пропускането на срока е основание за налагане на имуществени санкции на задължените физически лица и предприятия.

При въпроси и запитвания относно приемането и подаването на ГФО за обявяване, можете да се свържете с нас на office@thlegal.eu или по телефон на 02/992 40 67.

 

На 27.06.2022 г. в Народното събрание е внесен законопроект № 47-254-01-81 за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).

Законопроектът има за цел да даде правна уредба по два въпроса с практическо значение:

• провеждане на общо събрание на ЮЛНЦ от разстояние, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка, и
• прекратяване на правомощията на член на управителен съвет или управител на ЮЛНЦ въз основа на негово едностранно писмено волеизявление.

На първо място, проектът предвижда изрична възможност за провеждане на общото събрание на ЮЛНЦ чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка.

Платформата трябва да е в състояние да осигури зрителен и звуков контакт между членовете на общото събрание, да гарантира установяване на самоличността им и да позволява участието им в обсъжданията и вземането на решенията.

Електронният адрес за осъществяване на видеоконферентната връзка ще се посочва предварително в поканата за свикването на общото събрание.

Присъствието на дистанционно участващите членове и начинът им на гласуване ще се удостоверява в протокола от председателстващия общото събрание и лицето, изготвило протокола.

Аналогични промени са предвидени и по отношение на общите събрания на народните читалища.

В допълнение, законопроектът предвижда и възможност правомощията на член на управителен съвет или на управителя да се прекратяват въз основа на негово едностранно писмено изявление за напускане, отправено до ЮЛНЦ.

Ако в двумесечен срок от получаване на волеизявлението ЮЛНЦ не е заявило заличаването на напусналото лице от регистъра на ЮЛНЦ, това лице ще може да заяви заличаването си самó, независимо дали на негово място е било избрано друго лице.

Законопроектът е в отговор на съществени затруднения, с които се сблъскахме в практиката през последните няколко години:

Поради прилаганите ограничителни мерки по време на пандемията от COVID-19, в редица случаи физическото провеждане на общите събрания на ЮЛНЦ се оказа невъзможно. Същевременно законът не предвижда изрично провеждането им от разстояние чрез използване на наличните съвременни технологии.

С това се възпретястваше приемането на решения по съществени въпроси, като напр.: освобождаването и избора на лица в управителните органи; приемането на отчетите за дейността на управителните органи; приемането на финансовите отчети на ЮЛНЦ. Стигаше се до житейски и правно нетърпими ситуации, при които общи събрания на ЮЛНЦ реално не можеха да осъществят контрол върху дейността на управителните му органи, разходването на средствата и управлението на имуществото на ЮЛНЦ.

Същевременно невъзможността за физическо провеждане на общи събрания лиши и членове на управителни органи на ЮЛНЦ, които желаеха да ги напуснат, от ефективен правен механизъм за това.

 

Екипът ни следи пътя на законопроекта в Народното събрание и ще публикуваме актуална информация за него на сайта ни.

 

Настоящата публикация се предоставя с информативна цел и не представлява правен съвет.

Краткият отговор е, да, възможно е.

ВКС приема в своето скорошно Решение № 141/27.06.2022 г. по гр.д. № 3429/2021 г., IV ГО, че страните могат да уговорят и други, непосочени в чл.234, ал.3 КТ условия в договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация, вкл. неустойка за обезпечаване на вредите от неизпълнение на поето от служителя задължение да остане на работа при същия работодател за определен срок.

По договора за повишаване на квалификацията е възможно да се уговори задължение служителят да възстанови на работодателя извършените разходи за повишаване на квалификацията. Но то не компенсира работодателя за вредите от неизпълненото задължение на служителя да полага труд при него през уговорения период. ВКС приема, че “Неизпълнението на задължението за престиране на труд в рамките на допустимия от закона 5-годишен срок, несъмнено създава трудности и неудобства за работодателя, инвестирал време и средства за обучение на работника/служителя, с оглед на което е логично договорът за квалификация да съдържа клауза за отговорност при неизпълнение, отделно от разходите за обучение.”

От изложените в Решението мотиви следва, че принципно е допустимо в договора по чл.234 от КТ да се уговори, че служителят дължи както възстановяване на извършените от работодателя разходи за повишаване на квалификацията в пълен размер, така и паралелно с това неустойка за вредите, причинени на работодателя от неполагането на труд за пълния уговорен период след завършването на обучението.

ВКС обаче припомня и постановките на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, относими към задълженията за неустойка.

С неустойката страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност, а предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора и следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел и не представлява правен съвет.

В две скорошни решения ВКС е разгледал валидността на уговорка, по силата на която при прекратяване на трудовия договор работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на дванадесет месечни брутни работни заплати, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от повода и основанието за прекратяване на трудовия договор.

ВКС е приел, че уговорката е частично недействителна в частта ѝ, с която обезщетението се уговаря „независимо от повода и основанието за прекратяване на трудовия договор“, понеже това противоречи на добрите нрави в хипотезите на прекратяване на трудовия договор поради виновно поведение на служителя.

Независимо от това обаче, ВКС посочва, че поетото задължение за плащане на обезщетение от работодателя може да съществува самостоятелно и без тази част на уговорката и съответно работодателят е обвързан от уговореното задължение за изплащане на обезщетение в случаите, когато работникът е бил добросъвестен.

Добросъвестността се преценява във всеки отделен случай.

ВКС дава отделни примери, в които служителят не би бил добросъвестен (и съответно не би имал право на въпросното допълнително обезщетение) – при дисциплинарно уволнение поради виновно поведение на служителя, или когато служителят е подвел работодателя относно бъдещето на трудовото правоотношение и след като е постигнал благоприятна за него договореност, се възползва от това и в къс срок едностранно прекрати правоотношението.

Обстоятелството, че служителят е прекратил договора едностранно, без наличие на виновно поведение от страна на работодателя, не означава самó по себе си, че служителят е недобросъвестен. Макар злоупотребата с това право да е възможна, тя не се предполага от съда, а трябва да се докаже в конкретното дело.

В анализа си ВКС припомня, че договорната свобода (принцип на гражданското право), е ограничена единствено от императивните разпоредби на закона и добрите нрави, а при трудовите правоотношения законът в чл. 66, ал. 2 КТ допълнително поставя като забрана страните по трудов договор да уговарят условия, които са по-неблагоприятни за служителя от установените с повелителни разпоредби на закона или с колективен трудов договор. Сочената забрана обаче не отрича възможността страните по трудовия договор да уговорят и други условия, които са по-благоприятни за работника от изрично установените със закон или с колективен трудов договор. Именно в тази хипотеза попада разглежданата уговорка (с изключение на частта ѝ, която е недействителна).

Разглежданата практика е обективирана в Решение № 75/23.06.2022 г. по гр.д. 2712/2021г., III ГО, ВКС и Решение № 30/24.06.2022г. по гр.д. № 1883/2021 г., IV ГО, ВКС, след допускане на касационното обжалване по правния въпрос „Следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им?“

Настоящата публикация се предоставя единствено с информативна цел и не представлява правен съвет.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, „ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“. В съдебната практика е установено, че цитираната разпоредба се отнася до т.н. „обратно действие“ на по-благоприятния материален закон, който премахва наказуемостта на деянието („дисквалификация на нарушението“), намалява размера на предвидената санкция и др. подобни (вж. Стоев, С. Научно-практически коментар към Закона за административните нарушения и наказания –  София : Наука и изкуство, 1975, с. 25).

Поставя се въпросът дали чл. 3, ал. 2 от ЗАНН освен това обхваща и влизането в сила на по-благоприятен процесуален закон. Въпросът е особено актуален, защото със Закона за изменение и допълнение на ЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) са въведени редица процесуални възможности, които могат да се определят като по-благоприятни за нарушителя, напр. удължаване на срока за обжалване на наказателните постановления от 7 на 14 дни (вж. чл. 59, ал. 2 ЗАНН).

На пръв поглед законодателят в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН не въвежда изрично разграничени между процесуални и материални норми. Но в доктрината и съдебната практика се застъпва становището, че се има предвид единствено по-благоприятен нов материален закон. Аналогична на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, която има материален характер. В Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСНК се приема, че процесуалните норми се прилагат от влизането им в сила и за предстоящите процесуални действия по незавършили производства (чл. 3 от НПК), като поначало тези норми нямат обратно действие, освен ако изрично не им е придадено от законодателя (обикновено с преходна разпоредба); обратно, материалните норми могат да имат обратно (ретроактивно) действие, а принципът за приложението на по-благоприятния закон е регламентиран в чл. 2, ал. 2 от НК.

На тази основа може да се заключи, че и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН урежда обратното действие на определени материални норми в областта на административното наказване. По отношение на действието във времето на нови процесуалноправни норми в ЗАНН няма изрична уредба, но по силата на чл. 84 от ЗАНН в производството по обжалване на наказателни постановления се прилага чл. 3 от НПК: „Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства.“. На тази основа следва да се приеме, че не е налице порок на наказателното постановление, което не е съобразен с по-благоприятен процесуален закон, влязъл в сила след момента на неговото издаване, но преди влизането му в сила.

Интересно е да се отбележи становището на акад. Стефан Павлов, който свързва забраната за ретроактивност на новите процесуални норми с необходимостта да се избегне повтарянето на процесуални действия, извършени безупречно при действието на стария процесуален закон: „Правилото за незабавното влизане в сила на новите наказателно процесуални  норми не може да намери никакво теоретично и практическо оправдание, когато в конкретния случай би довело до лишаване на даден участник в процеса от процесуално право, което му е признато както по стария , така и по новия закон (например до лишаване на подсъдимия от право на обжалване вследствие съкращаване на срока за подаване на жалби)“ (Павлов, Ст. Наказателен процес на Народна република България – София : Наука и изкуство, 1971, с. 83)

Напълно противоположен пример се открива в съдебната практика: с Определение от 28.11.2007 г. на АдмС – Русе по к. а. н. д. № 227/2007 e прието, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН има материален характер, а новата процесуална норма, която забранява съдебното обжалване на наказателно постановление по Закона за движение по пътищата, следва да се приложи незабавно, което е и основание за прекратяване на делото.

Редица закони предвиждат административни наказания за задължените субекти при неподаване на декларация в нормативно определен срок (вж. например чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти). Обикновено нарушението се открива в хода на извършена служебна проверка от контролните органи, за която се съставя констативен протокол. В практиката се поставя се въпросът от кога започва да тече задължителният тримесечен срок, в който трябва да бъде съставен акт за установяване на нарушението (АУАН) по чл.  34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН – дали във всички случаи започва да тече от датата на съставяне на констативния протокол или от по-ранен момент?

Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение № 48/1981 г. по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК на ВС, посоченият тримесечен срок започва да тече от деня, в който компетентният контролен орган е узнал за нарушението; неговото бездействие изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на АУАН и наказателно постановление. Понятието „откриване на нарушителя“ не е легално дефинирано в ЗАНН, но доктрината и съдебната практика приемат, че такова е налице, когато компетентният орган разполага с данните да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Извършителят се счита за открит от момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в администрацията на контролния орган – защото от този момент фактически и юридически съществува възможност да се определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му ведно със съществените негови признаци от обективна и/или субективна страна по определен състав.

От изложеното по-горе става ясно, че в определени случаи извършителят ще се счита за открит не от деня на съставяне на констативен протокол след извършена служебна проверка, а още от момента на извършване на административното нарушение чрез бездействие (неподаване на декларация). Ако контролният орган поддържа база данни за задължените лица и веднага след изтичането на съответния срок може да провери кои от тях не са изпълнили своето задължение, следва да се приеме, че той вече разполага с цялата необходима информация, за да констатира нарушението и да установи неговото авторство. Следователно, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН започва да тече от деня, следващ изтичането на срока за подаване на декларацията (вж. Решение № 1509 от 7.03.2016 г. на АдмС – София по адм. д. № 9871/2015 г.; Решение № 2627 от 20.04.2017 г. на АдмС – Соф ия по адм. д. № 828/2017 г.; Решение № 4761 от 14.07.2017 г. на АдмС – Соф ия по адм. д. № 4884/2017 г.).

Друго е решението в случаите, когато към датата на изтичане на срока за изпълнение на определено административно задължение контролният орган, овластен да издава АУАН, не разполага с цялата необходима информация, необходима за определяне на кръга на задължените лица. Тогава тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН започва да тече от деня, в който липсващата информация, позволяваща идентифициране на нарушителите, постъпи в администрацията на контролния орган (вж. Решение № 2633 от 16.04.2019 г. на АдмС – Соф ия по адм. д. № 1043/2019 г.; Решение № 4491 от 6.08.2020 г. на АдмС – Соф ия по адм. д. № 5501/2020 г.).

Да – ако става въпрос за „платежна сметка за основни операции“ по смисъла на чл. 118 от ЗПУПС. До този извод достига Административен съд – София град в Решение № 123/10.01.2021 година по адм. дело № 3519/2021 година, което все още не е влязло в сила, но повдига редица интересни въпроси за границата между частното и публичното право .

Фактите по казуса са следните:  жалбоподателката е физическо лице, на което е предоставена международна закрила и което пребивава законно на територията на Република България. След получено уведомление от обслужващата банка, че разплащателната й сметка се закрива, жалбоподателката подава искане за откриване на  платежна сметка за основни операции, придружено със съответните документи. На искането не отговорено в законоустановения 10-дневен срок по чл. 119, ал.3  от ЗПУПС. Формирания мълчалив отказ е обжалван по реда на АПК.

Първоначално производството по делото е прекратено от първоинстанционния съд с аргумента, че  не е налице подлежащ на оспорване административен акт, доколкото правоотношенията между страните имат частноправен характер. С Определение № 9208/17.08.2021 година на Върховния административен съд по адм. дело № 6544/2021 година определението за прекратяване е отменено и делото е върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивите на ВАС тълкуват Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежните сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (транспонирана със ЗПУПС), за да се достигне до извода, че „при предлагането и предоставянето на платежни сметки за основни операции банките осъществяват функции на административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК… Следователно отказът да бъде открита платежна сметка за основни операции представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК.“

При последващото разглеждане и решаване на делото  от АССГ се приема, че по подаденото от жалбоподателката заявление за откриване на платежна сметка за основни операции е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Първоинстанционният съд установява, че ответникът е нарушил приложимия материален закон (чл. 119, ал. 6 от ЗПУПС) защото не се е произнесъл писмено по подаденото заявление: т.е. производството не може да приключи с мълчалив отказ: „След като специалният закон /ЗПУПС/ изисква изрично произнасяне на банката, то нейното мълчание винаги се явява незаконосъобразен отказ в хипотезата на чл.58, ал.1 АПК“.

В мотивите си АССГ изрично се позовава и на разпоредбата на чл. 117 от ЗПУПС, съгласно който потребителите, пребиваващи законно в Европейския съюз, не могат да са обект на дискриминация от страна на банките въз основа на тяхната националност или местопребиваване, нито на друго основание съгласно чл. 21 от ХОПЕС, когато тези потребители подават заявление за откриване на платежна сметка или се опитват да получат достъп до платежна сметка на територията на Република България: „Условията, приложими във връзка с откриването и воденето на платежна сметка за основни операции, не трябва да са дискриминационни. Жалбоподателката С. М. е лице, на което е предоставена международна закрила и хуманитарен статут, пребивава законно на територията на РБ и по отношение на нея не трябва да се прилагат от [фирма] никакви дискриминационни мерки, свързани с нейния произход и националност. Отказ за откриване на платежна сметка за основни операции може да бъде постановен само на основанията, изрично регламентирани в ЗПУПС, а не на базата на „съмнения“ по отношение на правно ирелевантни обстоятелства“.

Следователно, банката не може да откаже произволно откриването на платежна сметка за основни операции. Приключването на производството с непроизнасяне в  законоустановения 10-дневен срок е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Отказ по подаденото заявление може да бъде постановен единствено изрично в писмена форма, придружен с мотиви, които конкретно посочват на някое от изчерпателно предвидените в ЗПУПС основания. 

Независимо от решението на конкретното дело по същество, квалификацията на отказите по чл. 119, ал. 6  от ЗПУПС като индивидуални административни актове и възможността същите да се обжалват по реда на АПК ще гарантира правото на достъп на гражданите до платежна сметка за основни операции в съответствие с целите на Директива 2014/92/ЕС.

Процесуален представител на жалбоподателката по делото пред АССГ е адв. Валери Петков. Правната помощ по делото е предоставена в изпълнение на проект „Правна помощ на материално затруднени бежанци и имигранти по време на пандемия чрез използване и подобрение на платформата Migrantlife.Bg“, осъществяван от Фондация за достъп до права – ФАР. Проектът е изпълнен с финансова подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Времето е показало, че в основата на всяко успешно взаимодействие стои добрата комуникация. И макар да няма универсални отговори, по-долу сме се опитали да обобщим пет идеи, които според нас могат да помогнат много в изграждането на добра комуникация, така че ние, адвокатите, да Ви бъдем максимално полезни.

1. Споделете с адвоката си

• Споделената от Вас информация е нужна на адвоката, за да разбере и правилно оцени ситуацията и да ви предложи правни решения.
• Затова дайте на адвоката си информация за всички факти, за които се сещате във връзка с казуса Ви. Да, дори за тези, които Ви се струват малозначителни или странични. Ако пък се сетите за някое обстоятелство впоследствие или е възникнало нещо ново – споделете и за него.
• Не спестявайте на адвоката си факти, които може да не Ви представят в най-добрата светлина в отношенията Ви с насрещната страна – като напр., ако сте забавили плащане, не сте върнали наетия имот, след като договорът за наем е бил прекратен или ако сте отказали да приемете поръчаните от Вас стоки. Това все някога излиза наяве, а една от най-неприятните ситуации за всеки адвокат е да узнае от насрещната страна по време на напрегнати преговори или в съдебната зала съществен факт, който преобръща решението на казуса и то във Ваш ущърб.

2. Приемете въпросите на адвоката Ви

• Адвокатът е Ваш съветник и доверено лице, а не съдник. Ако питаме много и различни неща, не е защото търсим за какво да Ви критикуваме или понеже сме твърде любопитни. Единствената причина е, че искаме да разберем по-добре ситуацията и да Ви предложим оптималното решение на юридическия ви казус, защото сме на Ваша страна. Ако въпросите Ви притесняват, споделете с адвоката си причината за това притеснение.

3. Питайте и Вие

• Задавайте активно въпроси на адвоката си за договора, който предстои да сключите или делото, което искате да заведете.
• За нас е важно да ни питате, защото така разбираме дали комуникацията е успешна и какво може да се подобри още.

4. Кажете ни, когато не разбирате

• Наясно сме, че ако познавахте юридическата лексика, правната доктрина и съдебната практика, нямаше да се обърнете към нас с проблема си.
• Затова се стремим да обясняваме на разбираем и достъпен език какви са рисковете и възможностите пред Вас. Ако не сте сигурни, че разбирате, просто ни помолете за допълнителни разяснения. Ще говорим, докато разберете – това е важно за нас, за да може да вземете най-доброто за Вас решение.

5. Бъдете активни!

• Ние сме доверени съветници, които могат да очертаят различни правни решения, да Ви предупредят за рисковете, да препоръчат варианти за тяхното намаляване или премахване и да Ви подпомогнат в анализа им.
• Вярваме, че съвместната работа и обсъждането на идеи водят до най-добрия резултат. Искаме заедно да помислим и да Ви предложим правно разрешение по мярка на Вашите потребности и приоритети. Или ако направим сравнение с модния бранш – целта на нашата работа е да ушием костюм по поръчка, а не да направим конфекция.
• Последната дума е Ваша – Вие вземате решенията. Затова разказвайте и питайте, докато се уверите, че разполагате с нужното, за да направите своя информиран избор.

БОНУС ИДЕЯ:

Обърнете се към адвокат възможно най-рано

• Колкото по-рано се обърнете към адвокат, толкова по-полезна може да бъде взаимната работа.
• Дори да Ви изглежда, че вече е късно, не се притеснявайте да се обърнете към адвокат. Понякога и сложните ситуации е възможно да намерят елегантно правно разрешение.
• Споделете всичко, което се е случило до момента. Не пропускайте документи, които сте подписали, дори и според Вас да нямат връзка с настоящия казус или конкретния въпрос.

Със заповед № РД-01-238/26.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването се възобновяват дейностите по асистирана репродукция, чието изпълнение беше преустановено със заповед № РД-01-228/21.04.2020 г.

Остават в сила допълнителните условия при изпълнение на дейностите по асистирана репродукция, въведени с т.7б на заповедта от 21.04.2020 г. с цел намаляване на риска от разпространение на COVID-19.

С пълния текст на заповедите можете да се запознаете на сайта на Министерството на здравеопазването: https://www.mh.government.bg/bg/normativni-aktove/zapovedi-pravilnitsi-instruktsii/