В новото Тълкувателно решение №1 от 29.09.2026 г. по тълк.д. № 1/2024 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че малолетно дете, пътувало без обезопасителна система (или неправилно използвана), не допринася за настъпването на вредите.
Това важи, дори и да е доказано, че при правилно използване на обезопасителната система вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
- Защо е важно Тълкувателното решение?
Тълкувателните решения на ВКС тълкуват закона по абстрактен начин и са задължителни за всички съдилища в Република България. В случая с това Тълкувателно решение се преодолява противоречива съдебна практика може ли да бъде намалено обезщетението, което се дължи на пострадалия в ПТП малолетен, ако той не е бил обезопасен и е пътувал в автомобила на виновния за ПТП водач.
- Въпросът
Поставеният пред ВКС въпрос гласи: „Допринася ли пострадалото малолетно дете за настъпването на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без използване или при неправилно използване на обезопасителна система в нарушение на чл. 137в от Глава II, Раздел ХХV от Закона за движението по пътищата, ако е доказано, че вредите не биха настъпили или настъпили в по-малък обем при правилно използване на обезопасителната система?“
- Отговорът
ВКС отговаря, че „Пострадалото малолетно дете, което пътува в МПС, управлявано от делинквента без използване или при неправилно използване на обезопасителната система в нарушение на чл. 137в от Глава II, Раздел XXV от Закона за движението по пътищата, не допринася за настъпването на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, дори и да е доказано, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем при правилно използване на обезопасителната система.“
- Контекстът
Конкретният повод е жалба до ВКС по дело, образувано по пряк иск на пострадало в ПТП малолетно дете – пасажер в автомобила на виновния водач, срещу застрахователя на последния по задължителната му застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Застрахователят е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на детето, поради това че то е пътувало необезопасено, респ., за намаляване на дължимото обезщетение. Съставът на ВКС е установил противоречива практика на съдилищата по такива възражения и е предложил да бъде образувано тълкувателно дело за изясняването на въпроса.
- Мотивите на ВКС – накратко
ВКС обобщава принципното положение, че при непозволено увреждане причинителят дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането; обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД – т.нар. „съпричиняване“. За да е налице принос на пострадалия, вредоносният резултат следва да е в причинна връзка и с неговото поведение (действие или бездействие), като не се изисква вина на пострадалия.
Затова, макар че малолетното дете не може да действа виновно, то би могло с поведението си да допринесе за настъпване на вредата. Приносът на пострадалия се изразява или в противоправно нарушение на конкретна правна норма, или в неположена дължима грижа за собствените му работи.
Тръгвайки от тази отправна точка, ВКС посочва, че обезопасяването на децата при пътуване с МПС е уредено детайлно с императивни норми на Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагането му. Като анализира относимите разпоредби, ВКС стига до извод, че в закона не е установено задължение на самото дете като пътник в МПС да се обезопаси, използвайки обезопасителна система. Такова задължение има водачът – преди да потегли с превозното средство, той е длъжен да се увери, че са осигурени всички условия за безопасното превозване на малолетните пътници. Законът е предвидил административно-наказателна отговорност за водача, ако наруши задълженията си за завишена грижа при превозването на деца.
ВКС приема, че няма принос на детето, когато водачът нарушава правилата за движение по пътищата и в резултат от това причинява ПТП, при което настъпва увреждането на необезопасения малолетен пътник, дори водачът да е негов родител или лице с надзор над детето или в автомобила да се вози друго лице, имащо такова качество.
- Кога има принос на малолетния?
ВКС приема, че принос на пострадалия малолетен ще е налице само, когато се установи, че неизползването на обезопасителната система или неправилното ѝ използване към момента на ПТП, което е допринесло за настъпването на вредите или за техния по-голям обем, е резултат от действие на малолетното лице, извършено след действията по обезопасяване. Т.е., водачът е изпълнил всички свои задължения по обезопасяване на малолетния пасажер, е налице допълнителен факт – действие на самия малолетен, водещо до неизползване или неправилно използване на обезопасителната система. Това действие допринася за вредоносния резултат, поради което е налице основание за намаляване обезщетението на пострадалия съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
- А ако детето не е обезопасено в резултат от поведението на родител или друго лице, упражняващо надзор над него?
Отново не е налице основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, дължимо на пострадалото дете, ако неизползването или неправилното използване към момента на ПТП на обезопасителната система, допринесло за настъпването на вредите или за техния по-голям обем, е резултат от виновно поведение на трето лице – родител или друго лице, упражняващо надзор над малолетния.
В този случай обаче има важен нюанс: увреждането би било причинено в резултат на виновното поведение както на водача, причинил ПТП, така и на родителя/лицето, упражняващо надзор. По силата на чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно за целия размер на обезщетението, дължимо на детето. Вътрешните им отношения се уреждат по правилата на чл. 127 ЗЗД, съобразно обективния принос на всеки от тях.
Когато в резултат на ПТП е причинена смъртта на малолетния и някой от делинквентите (водачът, родителят или лицето, упражняващо надзор) попада в кръга лица, имащи право на обезщетение, също се отчита неговият обективен принос за настъпването на смъртта на детето, при определяне размера на дължимото се на него обезщетение.
Примери за практически последици
Въз основа на постановките на Тълкувателното решение би следвало по иск на пострадалото дете срещу застрахователя на виновния водач по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователят да постигне намаляване на обезщетението с възражение за съпричиняване от страна на детето, само ако успее да докаже, че неизползването на обезопасителната система или неправилното ѝ използване към момента на ПТП е допринесло за настъпването на вредите или за техния по-голям обем и е резултат от действие на малолетното дете, извършено след като водачът го е обезопасил надлежно.
Следващият практически аспект е свързан с причиняването на вредите от неколцина. Нека си представим следната хипотеза: водачът е обезопасил детето преди потегляне, но впоследствие пътуващият в колата родител е извадил детето от столчето, а непосредствено след това водачът е причинил ПТП, при което детето е пострадало. Нека приемем за целите на примера, че вредите не биха настъпили, ако детето беше обезопасено в столчето към момента на ПТП, а приносът на водача и на родителя за настъпването им е 70:30. В коментирания пример водачът и родителят биха отговаряли солидарно към детето – всеки от тях би дължал обезщетение за причинените вреди в пълния им размер, което означава включително и за частта, причинена от другия делинквент. Застрахователят на водача по задължителната му застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите би дължал плащането на пълния размер на обезщетението, така, както би отговарял и застрахованият при него водач.
Настоящата публикация не претендира за изчерпателност и има само информативен характер. Тя не представлява и не следва да се възприема като индивидуален правен съвет.
В случай че имате въпроси по тази или сходни теми на непозволените увреждания, можете да се свържете с мен на: vania.todorova@thlegal.eu.
